Основи на Budgetist-ирането

Целта на Budgetist е да ти даде реална представа за финансовото ти състояние, и да ти позволи активно да го управляваш според своите цели и целания. За целта, приложението предоставя два основни изгледа на твоите средства - разпределение по физическо местоположение (банкови сметки, заеми, инвестиции) и разпределение по цели (бюджет). Тези два изгледа на финансите ти позволяват много гъвкаво виртуално преразпределяне на твоите активи, без значение къде се намират те физически. Ето как работи това.

Текущите активи са всички твои активи, които лесно можеш да ползваш за покриването на ежедневни нужди. Това са например пари в брой, пари в разплащателна сметка, или такива в леснодостъпна спестовна сметка. Ако средствата са вложени някъде, където е по-трудно да се изкарат при належаща нужда, или са прекалено волатилни, за да може да се разчита на тях в такива ситуации, то те са нетекущи активи - например инвестиции в акции, пари дадени назаем, дългосрочни влогове.

Осовната идея на Budgetist е да имаш много добра идея какви са наличните ти текущи активи, след което ти да решиш за какво биха ти трябвали.

Защо да разпределяш всички пари, като можеш просто да следиш за какво се харчат (както в повечето приложения за лични финанси)? Защото само това ти дава реална активна роля в планирането на собствените цели и подходящото им финансиране. Ако гледаш само назад, няма как да планираш и да мислиш напред. Вместо това, с Budgetist, виждаш какво имаш тук и сега, и решаваш накъде да поемеш.

Като за начало, разбира се първо трябва да покриеш належащите си нужди - здраве, храна, подслон, режийни. След това можеш да се замислиш за по-интересни приложения - спестяване за почивка, излизане навън с приятели, хобита. Но също не трябва да забравяш и разходи, които се случват по-рядко, но сигурно - дължими данъци, разходи за поправка и застраховка на кола, коледни подаръци. За да не те изненадват всеки път, можеш да разделиш тежестта им на оставащите месеци. За най-голяма финансова сигурност, може да работиш и за заделянето на авариен фонд - една сума пари, на която да разчиташ ако нещо се случи внезапно.

Когато си разпределил всичко, и имаш останали средства, можеш да се замислиш и за инвестирането им. Или пък да ги разпределиш по категориите за свободно време. Ти решаваш!

По подразбиране, Budgetist ти позволява да разпределяш средствата си месец за месец, както е обикновения период в страната за получаване на заплата. Но няма пречка той да се използва и при по-спорадичен доход - всичко, което е разпределено се натрупва, независимо кога е разпределено.

Разбира се, в живота нещата никога не се случват точно както сме ги планирали - и това е ОК! Budgetist не те критикува ако този месец си похарчил повече в някоя категория, ние сме наясно, че това е основна част от динамичното ни ежедневие.

Вместо това, приложението задава прост въпрос - „От къде искаш да вземеш непланираните похарчени пари?“. Тук пак идва въпросът за приоритетите ти - може би този месец искаш да излизаш повече на ресторант, но пък да отделиш по-малко за хобита. Или има нужда да вземеш назаем от аварийния фонд. Или имаш нужда от истински заем - и взимането на кредит.

Във всеки случай, с няколко щраквания можеш лесно да адаптираш бюджета си към новата ситуация, имайки предвид всичките си средства и желаното им разпределение.

Нормалните разходи са сравнително лесни за разбиране и бюджетиране - имаш 100лв в брой, с които си купуваш хранителни продукти. Парите в брой намаляват, а разходите се увеличават. Същото става и с бюджетната сметка за хранителни продукти - използваш 100лв от планираните средства там.

Но какво става ако изплатим заем, или инвестираме парите в дългосрочен влог? Реално, тези операции не са разход - нашето нетно състояние остава същото. Но нашите текущи активи се свиват, съответно и бюджета ни се натоварва.

Поради тази причина, искаме да можем да следим такива транзакции, и да планираме за тях в бюджета си. Затова, всеки пасив, както и нетекущ актив, изисква да му се зададе “бюджетна категория” - сметка от бюджета, която да следи движението на средствата и да позволява бюджетирането им.

Искаме да изплатим кредитната си карта (в сметка “Текущи пасиви/Кредитна карта”) от сметка “Активи/Банкова сметка”. Това не е разход, понеже просто връщаме пари, които сме взели назаем. Истинския разход е бил от сметка “Текущи Пасиви/Кредитна карта” към сметка “Разходи/Забавления”.

Въпреки, че изплащането на дълга не е разход, парите напускат бюджета ни. Заради това, при създаването на сметката за кредитна карта, ние трябва да зададем и бюджетна категория - например “Изплащане на задължения”. Това позволява да слкедим и планираме изплащането на нашите задължения чрез нея.

Искаме да инвестираме 1000лв в акции. От счетоводна гледна точка, това е просто превод от 1000 BGN от сметка “Активи/Банкова сметка” към сметка “Нетекущи активи/Инвестиционен брокер”. Парите са си все още наши, така че не сме направили никакъв разход. Но за момента не можем да разполагаме с тях в бюджета си, което можем да следим и планираме със свързаната бюджетна категория “Инвестиции”.